EMDR

Обучението си по EMDR преминах в EMDR Тренинг Център България при д-р Уди Орен (Израел), клиничен психолог и бивш председател на EMDR Europe Association. Започнах да изучавам EMDR, защото в практиката си често срещах хора с тревожност, панически кризи и последствия от травматични преживявания. Съчетаването му с дълбоките възможности на транзакционния анализ го превърна за мен в ценен инструмент в психотерапевтичната работа.

EMDR (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) или Десенситизация и повторна преработка на информация посредством движение на очите е психотерапевтичен подход, разработен от Франсин Шапиро в края на 80-те години на XX век. Първоначално получава известност с приложението си при посттравматично стресово разстройство, а днес се използва при работа с различни последствия от травматични и силно стресиращи преживявания.

EMDR се основава на модела за адаптивна преработка на информацията (АПИ). Според него преживяванията обикновено се интегрират в съществуващите мрежи на паметта, така че можем да ги помним, без да ги преживяваме отново със същата интензивност. При силно травматично или стресиращо преживяване тази преработка може да бъде нарушена и споменът да остане свързан с първоначалните емоции, телесни усещания и убеждения.

Затова понякога настояща ситуация може да активира реакции, които са много по-силни, отколкото самата ситуация предполага. Човек знае, че опасността е минала, но част от преживяването му продължава да реагира така, сякаш тя все още е тук.

Работата с EMDR цели да подпомогне повторната преработка и интегрирането на тези преживявания. Споменът не се заличава, но емоционалната му интензивност може да намалее и той да бъде преживяван като нещо, което се е случило тогава, а не като опасност, която продължава да се случва сега.

Как протича работата с EMDR

Работата с EMDR започва с изясняване на преживяванията и трудностите, върху които ще работим, и с подготовка, която помага на човека да се чувства достатъчно сигурен и стабилен в процеса.

Когато пристъпим към повторна преработка на конкретно преживяване, вниманието се насочва едновременно към спомена и свързаните с него образи, мисли, емоции и телесни усещания. В същото време се използва двустранна стимулация – най-често движения на очите, а понякога редуващи се звукови или тактилни стимули.

EMDR не е хипноза. По време на процеса човек остава в контакт с терапевта и със случващото се в настоящия момент, запазва контрол и може във всеки момент да поиска пауза или прекратяване на работата.

Целта е травматичното преживяване да бъде повторно преработено така, че споменът за него да остане част от миналото, без да предизвиква същата интензивност на емоциите и телесните реакции в настоящето.