Майндфулнес

Майндфулнес е метод за „укротяване" на ума, при който той постепенно утихва, а ние започваме да възприемаме реалността по-ясно, детайлно и задълбочено.

Това не означава да спрем мислите си или да изпразним съзнанието си. Умът продължава да създава мисли, но ние се учим да ги забелязваме, без автоматично да ги следваме, да им вярваме или да реагираме на тях. Наблюдаваме мислите, емоциите и усещанията си такива, каквито са, без веднага да ги определяме като добри или лоши и без непременно да се опитваме да ги променим.

Започваме да възприемаме мислите като временни явления, а не като неоспорими факти. Вместо веднага да действаме, да избягваме или да се опитваме да премахнем неприятното преживяване, можем да останем в наблюдение и с любопитство да изследваме какво се случва в нас. Така между преживяването и реакцията се появява пространство за осъзнат избор. Преминаваме от непрестанния стремеж да поправяме себе си и случващото се към по-пълно присъствие в настоящия момент.

Майндфулнес може да бъде полезен за всеки, защото развива способността да наблюдаваме вътрешните си преживявания и външните стимули и осъзнато да избираме как да реагираме на тях. Той е особено полезен за хора, чието внимание често е завладявано от обсесивни или тревожни мисли.

В моята работа майндфулнес не е самостоятелен терапевтичен метод, а част от работата с обсесивните мисли и тревожността. Вниманието се измества от непрестанното „предъвкване“ на една и съща мисъл към наблюдение на усещанията в тялото и на случващото се тук и сега. Така полето на осъзнаване се разширява и до съзнанието достига повече информация, вместо вниманието да остава приковано към една мисъл, която отново и отново се появява и изчезва.

Обучението ми по майндфулнес започна с два уъркшопа на Фабрицио Дидона в България, организирани от Българската асоциация по когнитивно-поведенческа терапия. По-късно завърших обучението „Майндфулнес коучинг“ в Института за интегрално развитие и придобих сертификат за майндфулнес коуч.